Графити върху автобусите 10 мин.

http://www.btv.bg//video/911619872-Grafiti_varhu_avtobusite_10_min.html

ГРАФИТИТЕ НА ПЛОВДИВ

Колко от нас оценяват графитите? Кой си ти, че боядисваш панели, бетон, влакове? За съвременния, уж еволюирал българин това са просто необуздани хлапета без възпитание. Така мислят простите хора - просто! Гледаме опаковки, а не съдържание. Момчетата със спрейове никога няма да се разкрият. Знаем, обаче че са от Пловдив и се казват Clear Minds - CMS.

Xpome interview

From the beginning, Bulgarian artist XPOME was destined to create in urban areas. Some children casually dabble in building with Legos, but he took his creations seriously. At the age of five or six, he says, he graduated to big kid building materials. “I made my own house,” he elaborates. “It was made out of concrete and glass stones. All rest of the materials came from our family 

villa house. I used handmade ‘cement’ made from ash, water, and some sand.”

Никой да не пипа графитите на Зипър!

На оградата около прословутия рушащ се паметник в градинката на НДК има най-различни прекрасни образи, изрисувани със спрейове от майстори, участвали във фестивала "Спрайт", който се провежда всяка година. Повечето столичани са виждали нашарената стена. Те обаче не знаят, че от другата страна на ламарината, там, където по принцип не бива да се ходи, защото от "Петокрилият осмо...ник" наистина падат парчета, има още по-красиви графити. Под надписа "Българийо, драга, мила..." се кипри мишковидно създание. От устата му излиза балонче с някаква напълно неразгадаема реплика. Рисунките вероятно са на няколко майстори, вещо и красиво направени.

В центъра на София е рядкост да видиш неизрисувана сграда. По много от тях има грозни драсканици и послания като "Не яж месо", "Нацизмът води до импотентност" и "Левски е вечно на Батков". Някои са правени с шаблон - техника, която позволява бързина на изработката.

Повечето графити са не рисунки, а надписи, които несвикналото око едва ли би могло да разчете. Идеята е буквите да се сливат, дори да оживяват, като някои от тях се сдобиват с очи, усти, докато се правърнат в странни животинки.

"Зипър" е надписът, който 13-годишният Арон Ишлимов изписва отново и отново в графитите си. Това е неговият псевдоним. Така го знаят и хората в графити общността. А за останалите българи е "момчето, което падна от моста и беше сгазено от бял бус".

"Зипър беше изключително талантлив, много развит за възрастта си. Родителите подкрепяха изкуството му", казва за него Савич, известна още като Графити учителката. "Цялата общност е потресена от това, което се случи с него", казва тя.

Това нямаше да стане, ако имаше легални места, където децата да рисуват, смята младата жена, която продава спрейове за графити в София. Всяко ново дете, което се появява в магазинчето й, минава през задължителен инструктаж. "Не се рисува върху обществени сгради и частни домове, върху паметници или сгради с културна стойност. Не се рисува върху други графити." Кодексът на художника на графити е дълъг, термините са неясни за незапознатия. Таг е името, което си измислил и върху което работиш, докато го превърнеш в триизмерна почти неразчитаема плетеница от думи.

Тагър обаче е лошо нещо - това е драскач, който изписва с флумастери или спрей от железарията своето артистично име. Той (toy) е начинаещ в изкуството, на когото му предстои да изпръска много флакони, преди да стане graffiti writer.

Такъв вече е бил Зипър. На 1 юни 2009 г. е бил сред 4-те деца - майстори на графити, избрани да украсят фасадата на 6-о помощно училище в София. "Ето тук пазя чертежите на децата, които кандидатстваха да участват... Зипър очевидно си го е прибрал, той беше малко особен, интровертен", мърмори си Савич, докато преравя папка с рисунки.

Първоначалната версия беше, че момчето е уплашено от помияри, когато пада на 1 май след 3 часа през нощта от моста на бул. "Иван Гешов" в столицата. Младежи, които са рисували с него, казват, че Арон изпитвал неконтролируем ужас от кучета.

Един от тях, 13-годишният Александър, разкри пред "24 часа", че деца - майстори на графити, замислят в четвъртък или петък да организират акция в памет на Зипър. Те ще почетат приятеля си по единствения начин, който знаят - с графити. Ще изрисуват стената, където стои последният графит, направен от 13-годишния ученик - под моста, където минава товарният влак, в кв. Левски. Ще изпишат рождената му дата и датата на смъртта.

Още един термин от речника на художника на графити - кросване. Това е нещото, което няма да се случи с графитите на Зипър, заричат се хора от графити обществото в столицата.

Върху творбите на Зипър никой от тях никога няма на рисува.

ЕЛИЗАБЕТ РАДКОВА

Фандъкова: Може да шарят само в тунелите и каналите

Подходящи места в София, които може да бъдат изрисувани с графити, ще определи Столичната община. "В момента специалисти от ДАГ работят по тази задача. Идеята е да дадем възможност на младежите да се изявят и да направим местата, които загрозяват града, по-приветливи. Например тунела на НДК или каналите в централната градска част", заяви пред "24 часа" кметът на София Йорданка Фандъкова.

Тя обаче подчерта, че графитите трябва да носят позитивни послания. Общината вече е подкрепяла няколко подобни проекта на организации, като им е предоставяла места за рисуване - огражденията пред паметника до НДК и при изграждането на метрото до националния стадион. При един от тези проекти, когато деца са рисували графити върху стар автобус, Фандъкова се е запознала със загиналия Арон.

"Тогава рисувахме заедно с него. Отправям най-искрените си съболезнования към родителите на момчето. Не мога да обвинявам децата, защото те изявяват себе си чрез графитите. Ще предложим места за рисуване, но не съм оптимист, че това ще ги спре да ходят на опасни места. Хората, които се занимават с графити, сами споделят, че именно рисуването по опасни места е част от тръпката", смята кметът на София.

"За съжаление няма как да сложим полицай до всяка сграда или паметник. Дори вечният огън при паметника на Незнайния войн е обект на хулигански прояви. Монтирахме камери, след като няколко пъти го гасят. Така че освен контрол от страна на общината, е много важна и ролята на родителите", твърди Фандъкова.

ДАРИНКА ИЛИЕВА

МВР: Децата не са били гонени от кучета

Прегазеният шестокласник Арон Ишлимов и неговият приятел Мартин не са били гонени от кучета, категорични са вече полицаи от СДВР.

Както вчера ви съобщихме, разследващите имаха данни, че част от първоначалния разказ на оцелялото дете не е вярна. Вероятно заради шока от смъртта на приятеля си Мартин е измислил версията за побеснелите кучета, но тя не се потвърди, коментира и шефът на СДВР Валери Йорданов.

До късния следобед вчера все още не бе открит белият микробус, който е прегазил смъртоносно Арон. Криминалистите продължаваха да преглеждат записи на видеокамери в района на инцидента с надеждата да попаднат на регистрационния номер на буса беглец.

БЛАГА ГЕОРГИЕВА

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=470083

ЗА ЖИВОТ БЕЗ ТЮТЮН

НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС

„МОЯТ ГРАФИТ – ЗА ЖИВОТ БЕЗ ТЮТЮН” 2010

http://graffitikonkurs.eu/home

R.I.P. Ziper

Дете паднало тази сутрин от мост в столицата, след което било прегазено от бус, който се издирва, съобщи пресцентърът на МВР.

Момче е с опасност за живота след игра под високо напрежение

VIDEO



Опасна мода се наблюдава напоследък сред тийнейджърите в Пловдив. Любимо място за рисуване на графити стават все по-често вагоните в района на ж.п. гара Пловдив. Децата обаче рискуват живота си, докато рисуват със спрейове, тъй като попадат под високо напрежение. Последният такъв случай прати в болница 17-годишно момче, което е с опасност за живота и спешна нужда от кръводаряване.

Младежи често избират за усамотение забранената територия на гара „Разпределителна” в Пловдив. Компанията на 17-годишният Симеон също - в спокоен слънчев ден момчето дори се качва върху вагоните. 

"Той ме помоли да го снимам, качи се на вагона. Първо го снимах разкрачен между два вагона, след това се качи на другия и аз докато приготвя джи ес ема, той пламна и го удари волтова дъга”, разказва 14-годишният Веселин Стоянов. 

"Както бях обърнат и изведнъж чух силен гръм и момчето падна пред мен”, спомня си 13-годишният Иван Дагов. 

Симеон е поразен от волтова дъга. Откаран е в болница в термичен шок.

"Има трета степен изгаряне, има счупване на ръката, леко увреждане на белия дроб, претърпял е една операция. Такова тежко изгаряне се нуждае от поне три операции”, обясни началникът на клиника по изгаряния в УМБАЛ "Св. Георги" доц. Иван Трайков. 

Всяко стъпване върху вагоните крие риск от попадане под напрежение. 

"Момчето се е качило върху вагона, разперило е ръце за снимка и по този начин е нарушил електроизолационното разстояние от 1 метър”, смята Асен Иванов - директор Енергосекция – Пловдив. 

Токът по контактната мрежа с напрежение 27 500 волта не се изключва никога. Затова достъпът до зоната е забранен и всеки трябва да се съобразява с предупреждението, обясниха от Енергосекцията към железопътната компания. 

Around the web

Властелинът на стените

- Полицаите били Мишо - казва синът ми. В очите му проблясват странни пламъчета. Усещам нотка на завист в гласа му.

- И аз бях там, обаче на, тръгнах си по-рано и... Всъщност не знам дали наистина са го били. Обаче той така казва.

Sprite Graffiti Fest 2009

Точно преди седмица пространството пред НДК стана арена на най-добрите графити художници в страната. На седмия национален Sprite Graffiti Fest премериха сили 15 отбора драскачи от всички кътчета на България. За изненада на софийската публика, макар и на свой терен, столичните отбори успяха да вземат само бронза в състезанието.

Around the web

Срещу стената

4 май 2007 текст Анелия Александрова, снимки Илиян Ружин

Nast, Nassimo, Настера или Napalm Graffix са многото имена на един от най-сръчните с флакона графици по нашите земи. Винаги си крие лицето, виждате и на снимката?– не че прави нещо лошо, но за всеки случай. Иначе рисунките му на паметника пред НДК, някъде по подлезите, строежите и фасадите отдавна са по-шарената и красива страна на градския ни пейзаж. За феновете на стрийт арта голямата новина е, че вече е факт и първата бг книга с графити, познайте кой пак е виновен.

Around the web

Райтъри на светло

Първият национален Sprite Graffiti Fest изкара пред НДК някои от най-добрите ни улични рисувачи. Доколко обаче идеята “графити“ се връзва с медийни изяви?

"Почвам от ляво на дясно или от дясно на ляво, а накрая се дърпам и виждам какво става" Не питайте Sir_Go за истинското му име. Най-вероятно няма да ви го каже. Или ако го каже, после ще съжалява. Защото Sir_Go е “таг“-ът, артистичният подпис на 26-годишния мъж. За протокола: тагът в света на графитите е де факто всичко - именно по него винаги разбирате кой точно е сътворил картинката на стената. Останалото са досадни подробности. А за подробности един истински райтър по традиция избягва да говори.

Support graffiti in this blog

HERE

Графитите – вандализъм, изкуство, какво?

За някои – професия, за други – хоби, за трети – интерес, за четвърти – глупост. Няма да продължавам, защото различните хора правят различни асоциации с думата графити. Няма да ви занимавам с историята на това изкуство, защото тук не е енциклопедия, а ще ви вкарам в едно тунелче, където се намира моето мнение за тях. Какво мисля аз по темата – в долните редове може да разберете.

Around the web

Повечето хора не обичат да пътуват с влак, защото знаят в какво окаяно състояние се намират влаковете ни. Мръсни, неприветливи...

Скоро пътувах с влак и... видях, че едни млади хора са се опитали да внесат малко цвят в цялата тази сивота!

И НЕ! Това не е вандалщина, а изкуство! Забележете, че графитите не засягат прозорците! Те са направени така, че когато влакът минава през гарите, да не изглежда като траурно шествие на разнебитени антични вагони. Когато такива влакове минават през гарите, това е нещо като празник - празник на цветовете, чувствата и емоциите... Празник на ЖИВОТА! :)

Around the web

35mm trainspotting by Kiro The Spanish

Around the web

Around the web

Графитите – адреналин и за тийнейджърите, и за железниците В Унгария прежалиха товарните вагони, за да спасят пътническите		Обременени с творческия акт.
Мирослав Балчев Един от сериозните проблеми, който железниците по целия свят регистрират от десетилетия наред, са графитите. В някои форуми могат да се прочетат разговори /или по-скоро сериозни спорове/ между служители на железниците и графитъри. До консенсус обаче не се стига, защото всеки защитава личната си позиция и дори и за миг не се опитва да се постави на мястото на другия - за железничарите това е вандалство, а за уличните художници -изкуство. Историята Пътят на графитите започва в САЩ през 60-те години на 20 век. Първите надписи се появяват в метрото и представляват имена и прякори на „райтъри” / от "write" – пиша/ и доста политически лозунги . От Америка графити-културата се прехвърля в Европа. Постепенно към графити-арта започват да проявяват интерес изкуствоведите и културните институти. Първото представяне на графити се състояло в галерия „Рейзър” в Ню Йорк през 1973 г. С течение на времето „драскачите” /както ги наричат тези, които не приемат новото изкуство/ оставят отпечатък върху голяма част от сградите в европейските градове. И ако през годините даден квартал е започвал да става безинтересен за рисуване, то железниците винаги са били цел номер едно. В България този въпрос е на дневен ред от около 10 години. След промените от 1989 г. в страната започна да навлиза ъндърграунд културата, която неизменно е свързана с хип-хоп музиката и графитите. В началото на 90-те бяхме свидетели на появата на първите родни хип-хоп групи, а в последните години на 20 век вече имахме изрисувани обществени сгради, подлези, жилищни блокове и разбира се вагони. Железниците Многократно ръководството на БДЖ е заявявало, че „рисунките” си остават един от сериозните проблеми, с който не могат да се справят. Освен че загрозяват вагоните, рисунките заличават много от шаблоните и номерата. По този начин изкуството създава допълнителна работа за чистене и шаблониране. Не трябва да се забравя, че всичко това е свързано с харченето на значителни средства. Безспорно мнението, че графитите по влаковете са вандалска проява е не само на служителите на БДЖ, но и на голямата част от пътуващите. А най-голямо е възмущението, когато са надраскани и прозорците. Неприятно е, защото освен че се скрива гледката при пътуване, има и опасност да пропуснеш гарата. Графитърите Графитите по вагоните са сериозно предизвикателство за ъндърграунд творците. Най-голямото удоволствие е, че произведението ти ще обиколи цяла България и ще бъде видяно от много хора. А ако самият графитър има шанса да засече някъде в страната композиция с направения от него графит, то радостното чувство е неописуемо. Освен това тук говорим и за сериозна доза адреналин, която доставя рисуването по вагоните. Дори и много от гарите да са безлюдни през нощта, вероятността да бъдеш заловен от служител на БДЖ съществува. За всеки, непросветен в графити-изкуството, изглежда нелогично да ти доставя удоволствие фактът, че можеш да се озовеш зад решетките. За графитърите обаче има една максима, изказана в песента на DRS „Първи влак” - колкото и да е опасно , няма нищо по-прекрасно от това кръвта във вените ти да се мята бясно . Ако искате да видите графитърите в действие, трябва да влезете във vbox7.com и да се поровите малко в търсачката. Не си мислете обаче, че ще разпознаете някои от творците – всички са с маски. Унгария Интересно решение на проблема бе намерено от унгарските железници преди няколко години. Националният превозвач се споразумя с авторите на графити да украсяват мрачните товарни вагони като за сметка на това не рисуват по пътническите композиции. Ако не можеш да ги спреш, трябва да се споразумееш с тях, бе казал ръководителят на пътническото поделение на МАV Ференц Вижи след обявяването на решението . В контракта подписите си сложиха и над 40 графитъри. При сключването на контракта половината от тях носеха големи ски очила, за да прикрият самоличността си. Споразумението е по-скоро джентълменско, твърди Вижи. Той бе категоричен, че за националния превозвач графитите не са форма на изкуство. Ръководителят на пътническото поделение на MAV подчерта, че между 500 и 700 от общо 3 000 вагона на унгарските железници са били надраскани с графити до подписването на споразумението . Само за година железопътната служба е похарчила 180 млн. форинта /380 000 евро/, за да отстрани боята от вагоните. Не само в унгарските железници са на мнение, че уличните рисунки не са изкуство – това е общоприетото схващане и у нас. Безспорно дори и творчеството, неканено в чуждата собственост, си е престъпление…

Around the web

New mayor of sofia paints graffiti

И Фандъкова писа на “стената” в София

Падането на стената обедини Европа. Да продължим напред заедно!”

Това написа върху символичната Берлинска стена, издигната на столичния площад “Александър Първи”, кандидатът на ГЕРБ за кмет на София Йорданка Фандъкова.

Тя се присъедини към десетките граждани, които от сутринта рисуват и изписват послания върху стената, която е висока 2 м и дълга над 20 м.

Артинсталацията "СТЕНАТА 20", изградена по проект на Никола Тороманов - Фичо, е посветена на 20-годишнината на падането на желязната завеса.

Върху едната й страна рисуват художници на графити, а върху другата всеки, който се чувства съпричастен към обединението на Европа, може да отправи своето послание. Осигурени са спрейове, но ако някой предпочита да използва собствени бои, няма ограничения, уточниха организаторите.

Днес в 12,30 ч ще започне демонтирането на инсталацията като символичен акт на падането на Берлинската стена на същата дата преди 20 години.

Изрисуваните части от демонтираните модули ще бъдат изложени в пространството пред Булбанк на пл. "Св. Неделя".

Организатор на събитието е “КОД комуникейшън" съвместно с Община София и консултантска компания “БОН ТОН”.

Around the web

В БДЖ със смущаващи графити по вагоните си

От БДЖ са намерили атрактивен начин да освежат външния вид на старите си влакове. В събота на гара Пазарджик бдителен репортер на „Plovdivmedia” засече влак с интригуващи графити. 

Става дума за ускорения влак до София в 20:07 часа. На пръв поглед нищо особено и смущаващо, но ако се вгледаме по-внимателно в арт произведението, разчитаме изписано на латиница „Menzis”. 

Думата няма еквивалент в чуждите езици, така че остава да я възприемаме с изцяло българското й значение. Предвид особеностите на графитите, твърде вероятно е неизвестният автор да е закодирал друго послание, но факт е, че написаното много прилича на „menzis”, което предизвиква много усмивки при по-младите, които успяват да разчетат завъртените букви. 

Някои се пошегуваха, че художникът може да е изразявал радостта си, ако приятелката му се е съмнявала, че е заченала, но впоследствие да се е оказало фалшива тревога. 

Сн.: Михаила Бакърова

Around the web

Алекси, стрийт арт артист : Мечтата ми е да направя цяла фасада

Алекси е на 21 г. От Варна е. Занимава се със стрийт арт като хоби. През 2007 г. е завършил Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн, специалност моделиране и конструиране на облеклото. Категоричен е обаче, че не желае да се занимава с подобни неща..

- Откога се занимавате със стрийт арт?

- Със стрийт арт в тази форма, която се вижда в момента по улиците, се занимавам от 2 г. Иначе започнах да рисувам графити преди 5 - 6 г. Започнах да изграждам стил някъде към края на 2002-2003 г.

- Какво намирате в стрийт арта?

- Намирам въплъщение на идеите си. Реализиране на някакви мисли, които ми се въртят в главата. Винаги гледам да съчетая нещата, които рисувам, с местата, където ги правя, не само като тема, но и като цветове.

- Наскоро излязохте на светло в „Буларт“.

- Не го планирахме като излизане на светло, просто ни намериха от галерия „Буларт“, предложиха ни да направим изложба и ние се съгласихме.

Може да се каже, че вече сте институционализирани.

На нас ни е все тая. Хората както искат, така да ни възприемат. Ние сме си ние, и това е. Всеки има право на лично мнение.

- Рисувате основно фигури. Защо?

- Формата е вдъхновител – фаза и нула, и кутия, а по-нататък концепцията сама започна да се развива. Това е тяло с два крака. Първоначално не мислех да рисувам само хора, получи се заради формата на самия трафопост. Правя най-различни неща.

- Нощем ли рисувате?

- Зависи какво точно смяташ да правиш. Ако излизаш да драскаш някъде, естествено, че ще е нощем. Ние лично не одобряваме това, защото във Варна има сгради с великолепна архитектура. Затова гледаме нещата, които правим, да се вързват идеално с мястото и да допълват по някакъв начин околната среда. Не рисуваме нощем, освен ако не сме супер заети през деня и няма начин. Избираме си мястото, цветовете, една измежду няколкото идеи и гледаме кое ще се върже най-добре, отиваме през деня, почистваме си трафопоста, грундираме го и започваме. Правим го с ясната идея, че не пречим на никого и може би това е нещото, което ни кара да защитаваме позицията си при евентуален сблъсък.

- Има ли хора, които не одобряват това, което правите?

- Отбягваме да имаме проблеми. Хора, които не харесват нещата ни, естествено, че има. Не може да се харесват на всички. Освен това улицата е мястото, където човешката простотия се вихри с пълна сила и не можеш да оставиш нещо, което да стои на улицата 24 часа, 7 дни в седмицата и някой да не го оскверни.

- Надрасканите стени са грозна гледка.

- Това не са графити артисти, а хора, които просто вандалстват. Всички, когато видят нещо такова, го свързват с графити заради техниката, която се използва – спрей. Поради тази причина ние използваме четки, а и е безопасно да излезеш през деня и да рисуваш.

- Как реагират хората, когато ви видят да рисувате?

- Зависи. Когато рисувам, гледам да не мисля за това, което става зад гърба ми, защото минават супер много хора и ако започна да обръщам внимание всеки как реагира, няма нищо да направя. Същото е с разрешението. Ако тръгнеш да искаш разрешение, ще те бавят с години, докато преценят, че това, което правиш има смисъл. Затова просто налагаме идеите си.

- Има ли графити общество във Варна?

- Да, има такова общество. Със стрийт арта сме 10-ина души. От Варна сме само 2-ма - 3-ма. Има хора от Ловеч, София, Велико Търново и главно от Добрич. Виктория, момичето, с което рисувам, е от Исперих.

- Как си покривате разходите?

- Това е хоби. Сами си покриваме разходите. Влагаме време, енергия, усилия в това, което правим. Резултатът не е нещото, което ми доставя удоволствие, а самият процес, идеите, търсенето на места.

- Доволен ли сте от резултата?

- Определено мога да кажа, че съм доволен от резултата, но все пак не съм аз човекът, който трябва да дава оценка.

- Работите ли нещо друго?

- Работя с брат ми на граждански договор към митницата, но рядко. Гледам да се хващам на почасова работа.

- А това, което сте завършили, практикувате ли го?

- Това е нещо, с което не смятам да се занимавам. Не ми доставя удоволствие. Супер много ме изнервя. Общо взето, мразя да се занимавам с това, въпреки че професията има някакво бъдеще, но мен не ме вълнува.

- Участвате ли по фестивали?

- Имаше 1 стрийт арт фестивал през 2004 г. Тук беше и първият мийтинг оф стайлс - международно събитие, което се провежда ежегодно в много държави по света, свързано специално с графити. Това беше през 2006 г. Сега започва стрийт арт фестивал в Морската градина. Посещаваме такива места, но засега не ни канят. Просто ходим като публика и гледаме да се запознаваме с повече хора, да се видим с приятели и да нарисуваме нещо извън самото събитие.

- Каква е разликата между графитите и стрийт арта?

- Стрийт артът за разлика от графитите не те ограничава по абсолютно никакъв начин, особено ако имаш идеи и си намерил начин как да ги реализираш. Графити се рисуват само по стени, влакове, коли и самолети дори има. Стрийт арт може да е дори боядисване на под, на цяла улица. Това е просто някаква идея. Общо взето, графитите са част от стрийт арта, който е голям като явление.

- Само върху трафопостове ли рисувате?

- Освен трафопостове рисуваме и стени. От време на време имаме поръчки за рисуване на сгради. Тепърва това се развива в България и се надявам хората да му дадат шанс да се осъществи като процес. Още има да се развиват движения, форми, защото това е нещо, което те ограничава откъм пространство, но можеш да използваш формите по различен начин.

- Мечтата Ви е?

- Мечтата ми е да направя цяла фасада на сграда или странична част. Човек трябва да се развива. Все още има стотици трафопостове, които чакат само във Варна.

- Цветови предпочитания?

- Предпочитам по-живи цветове. За съжаление нямаме достатъчно средства за качествени материали. Вместо да си купим по-хубаво жълто, си вземаме по-гадно, но няма как. Рисуваме с оцветители. Би ми се искало да го правим само с акрил. Има голяма разлика. Качеството се вижда.

- Каква трайност имат?

- Зависи кой ще мине оттам. Може да стои седмица-две. Имаме трафопост на 1,5 - 2 г. Зависи най-вече от качеството на боята. Няма нищо вечно. Никога не можеш да кажеш колко време ще остане една рисунка. Може и 2 часа да стои, може и 2 дена или пък 2 г. Имаме от първите неща, които сме правили. Избелели са заради качеството на материалите, но не си заслужава да купуваш боя от 50 лева, когато можеш да вземеш за 5, при положение че не се знае колко време ще остане. Все пак е на улицата.

- Хуманитарната гимназия стана доста красива.

- Определено има голямо развитие от нещата, които бяха нарисувани през 2002 г. Много е добро, особено предната част. Наистина се радвам, че има такава стена в центъра на Варна. Много графити артисти намират изява точно върху училищата, защото не са толкова добре охранявани, а и имат нужда от това. Хората влагат пари, за да направят нещо по-красиво. Колко са сполучливи нещата, е друг въпрос, защото все пак са правени набързо. Ако се позволи да се рисува върху училищата, няма да са толкова сиви.

- Имали ли сте проблеми с полицията?

- Имам приятели от София, които имаха проблеми с полицията, защото рисуваха на издраскана стена. Отишли са през деня, боядисали са я, започнали са да рисуват, но са извикали полиция и са ги закарали с белезници до съда. За щастие всичко се е разминало без последствия.

- Кога рисувахте за първи път?

- Първият път, когато рисувах със спрей, беше върху блока, в който живея, още стои. Използвах само черен цвят, защото нямах пари да си купя други флакони. Вечерта го правих точно както по филмите. Първият път когато си купих флакон, беше 2003 г. Като техника с него могат да се правят много по-хубави неща, отколкото с четка, но е невъзможно да го извадиш в центъра на Варна през деня именно заради вандализма, който е насаден като представа за графитите.

moreto.net

Подуяне е Меката на графитите

Райтъри и полицаи играят на гоненица всяка нощ

Pest, Mocke, Blayz, Funne, Naster и Poze са "художниците" на София

Тъмна нощ, мокър асфалт, бяла патрулка преследва трима "престъпници". Tова не е сцена от някоя крими история. Всъщност полицаите са си истински и дори имат оръжия, но преследваните не са обикновени апаши. Те носят маски, за да не бъдат разпознати, а тяхното най-страшно оръжие са разноцветни флакони. Момчетата не крадат и не убиват, а просто обичат да творят върху стената на квартални блокове и гаражи. Едни ги смятат за разглезени нехранимайковци, за други обаче те олицетворяват модерното изкуство на ХХI век. 
Стени, влакове, седалки в рейсове, асансьори, обществени тоалетни... Всеки уважаващ себе си райтър поставя своя подпис на някое от тези места или на всичките. Бабите само гледат отстрани, цъкат укорително и не могат да се начудят "колко е невъзпитана днешната младеж". Майки и бащи се опитват да проумеят защо децата им се увличат по тези "мацаници". "Човек, който не е живял на улицата, няма как да ни разбере", казва Шазуу, който е един от известните софийски драскачи. В тези думи има доза елитарност, звучат доста ъндърграунд сякаш от устата на някой чернокож от Бронкс. Може би Шаз е прав, може би малко хора разбират тяхното изкуство. Въпреки това има и такива, които намират собствено тълкувание на графитите. Това е и най-голямата награда за драскачите. "Важното е, когато някой човек гледа парчето ти, да изпита поне част от емоцията, която ти си изпитал докато го правиш", обяснява Блейз. "В това е смисълът на цялата ни работа", добавя философски той.
За да достигнеш най-високото ниво в йерархията обаче, трябва доста да се потрудиш. Всеки драскач започва с обикновени скици на лист хартия. "В началото всички те обвиняват, че крадеш идеите на другите", връща се назад Блейз. Според него обаче е необходимо в началото да взаимстваш от някого, за да може след време да измисляш сам скиците си. В повечето случаи обаче, докато прерисуваш нещата на другите, постепенно започваш да съчетаваш отделни елементи и да изграждаш свой собствен стил. Така се усъвършенстваш с години, докато стигнеш до "Меката на графитите" или иначе казано - Галерията на гара Подуяне. Там по стените на един тунел всички известни и не толкова известни драскачи са "окачили" свои произведения. "Ние се опитваме да изразим чувства чрез парчетата си", казва Шазуу.
Като всяка друга страст обаче и графитите крият опасности. "Много от нас са си отнасяли боя за това, че са надраскали някоя стена", разказва Блейз. "Това обаче е част от тръпката", убеден е той. Неговите съмишленици често имат кратки схватки с пазители на обществения ред. Драскачите са измислили решение и на този проблем. Те се събират на групи, наречени crew-та. Едни от най-известните crew-та у нас са CBC, 2SB, LBC, EAK, SAM, CMS и ESPC. Така може част от отбора да си прави парчета, докато другите им пазят гърба. От мерки за сигурност райтърите най-често рисуват на тъмно. В малките часове на нощта, въоръжени с флакони и маркери, художниците авантюристи се отправят към целта си. Задължително са облечени в удобни спортни дрехи, кецове, маска, с която прикриват лицето си и голяма раница - това са всичките им художествени атрибути.
В момента графити сцената в Източна Европа и Азия се развива най-добре. У нас заслуга за това има Министерството на културата, което периодично организира фестове, на които младежите съвсем легално могат да покажат уменията си със спрейовете. Талантливите момчета са търсени и за реклами и флайери. Най-известните в столицата са Pest, Mocke, Blayz, Funne, Esteo, Naster, Sirgo и Poze. И обикновено си намират работа като графични дизайнери. "И в графитите има хляб", казва Блейз. Според него обаче едва 10-15% от всички имат стойност. "Повечето парчета са на 12-годишни момченца, които днес са решили, че да бомбиш е готино", обяснява райтърът. Тяхната мания обикновено преминава за месец, два, а за да си добър драскач, трябва търпение и постоянство.
Най-известният ни стрийт артист Настера (познат още като Nasimo, Naste) подреди изложба в столичната галерия "1908". 
Мина СТОЙЧЕВА