ГРАФИТИТЕ НА ПЛОВДИВ

Колко от нас оценяват графитите? Кой си ти, че боядисваш панели, бетон, влакове? За съвременния, уж еволюирал българин това са просто необуздани хлапета без възпитание. Така мислят простите хора - просто! Гледаме опаковки, а не съдържание. Момчетата със спрейове никога няма да се разкрият. Знаем, обаче че са от Пловдив и се казват Clear Minds - CMS.

Защо това име?

Надъхани сме. Имаме ясна цел! Докато другите се напиваха и напушваха, ние драскахме. От ден първи съм с тях, преди това бях в друго крю, но винаги сме рисували заедно. Събра ни общо училище.

Как започна, кой беше мигът, в който разбра, че си творец?

От хлапе гледам надписи по стените. От Ботев, Локо до… Prodigy. Гледах ги, радвах им се, изпитвах желание да причиня нещо на стените. Графитите не са просто някакви си там драсканици. Графитите са букви, любов, страст и може би мъничко дрога.

Какво те задържа вече толкова години?

Убеден съм, че няма да спра! Кара ме да се чувствам пълноценен! Всяко нещо трябва да се прави с любов!

Какво е това за теб - адреналин, бунт?

Бунт към това, че всичко е сиво. Израснали сме в панелни блокове. Искам всичко да е цветно! И като няма кой да ми го оцвети -  оцветявам си го аз. След една много наситена вечер, на другия ден се чувстваш „рестартиран”. Всички проблеми ти се виждат малки.

Има нещо като вид опиум в това - само от спрея ли е?

По-скоро е от тръпката. Адреналинът толкова те тресе, че не усещаш ацетона! Не е като да не съм се надрусвал с ацетон, преди да си взема маска, е имало случаи. Не е много яко, въобще не е свързано с графитите като мания…Драйф!

Все повече малчугани се занимават с графити, мислейки че това е изкуство. Превърна се в мода да драскаш по стени, слушайки рап, правейки се на гангстер. Как мислиш?

Ние бяхме щастливци да сме от времето, в което графитите не бяха мода. За хората които ни познаваха, бяхме “странните момчета, дето нещо драскат” и ако ни харесваха, беше въпреки това, че рисуваме. Сега е различно, “готините” хлапета рисуват. Маса грозни неща - това е резултатът от цялата тази мода. Боли те да видиш нещо такова! Има и сериозни хора, но трябва да се отсеят. Мечтата на днешните хлапета е да излязат на най-видното място и да ударят всяка хубава стена, да ги видят, а не осъзнават, че първо трябва да има какво да покажат. Ама ще ги отсяваме де.. и насилствено, ако трябва, хихих.

Някога спестявал ли си от закуски? Сега има ли спонсори?

Преди наистина спестявах от закуски. Моят най-ярък спомен, свързан с това е как с East ходехме пеша на училище и накрая на седмицата си купувахме спрейове. Беше си мания - всякакви пари отиваха натам - джобни, стипендии, каквото и откъдето намерим. Спонсори… по-скоро поръчки за легални стени.

С какво ти помогнаха стените, безсънните нощи, куките, изобщо всичко, което е минало през теб от началото до сега?

По-бързо пораснах, развих се като човек, иска се доста мисъл за всичко това, пък и минаваш през доста неща, виждаш една страна на града, която не е много обичайна. Намерих една голяма част от близките си приятели по този начин. Отсяха се верните от неверните. По този начин преценяваш хората!

Възприемаш ли се като артист, или по-скоро си рокзвезда - секс, наркотици, партита?

Аз  съм нормално момче от махалата. Артистите са в галериите.

За платформите и машината почистваща графити,? Има някакъв особен вид егоизъм във всичко това. Жалко е…приемат ви за престъпници.

Вместо да се хабят тези пари за малки, неудобни стени, които всеки месец да се пребоядисват, могат да се вложат в нещо по-необходимо. Това са неинтелигентно вложени средства! Има десетки общински сгради, училища и каквото се сетиш и би било по-евтино, смислено и ефективно просто да се разреши едно свободно рисуване по тях, въпреки че тръпката от нелегалното си остава, can’t beat that. Машината е напълно безсмислена, просто защото е неефективна. Не че и да беше, би ме уплашила, но по принцип, безсмислена е. Не се приемам като престъпник. Слабо ме интересува как ме приемат хората!

Наскоро откриха училище за графити, сякаш е нормална гимназия.

Не е лошо да има някакви уъркшопове. Много е полезно да срещаш други като теб, но чак училище… изглежда ми абсурдно! Обменяйте си идеи, но не в училище!

Злобата между вас? Винаги ще има по-висши и подчинени…

Всеки се старае да прави всичко по-добре от другия и някой ден… успява. По-скоро е спортна злоба. Не можеш да мразиш човек, с който споделяте една страст. Освен отрепките - всеки мрази отрепките!

Някоя история?

Веднъж се забавлявахме да палим спрейове на покрива на една сграда. По-късно вечерта ни спира патрулка на същата улица за проверка, по сигнал за палеж, а ние сме с раници, пълни с празни флакони…Друг път едни объркани охрани стреляха по нас, но не бяха особено точни. В такива  вечери порастваш малко. Общо взето всичко може да се случи, това е част от забавата.

Мисълта за такива като вас адски ме възбужда. Как гледаш на своите колежки?

Няма достатъчно, но би било секси…

ТЕКСТ ТЕОДОСИЯ НИКОЛОВА

СНИМКИ ЛИЧЕН АРХИВ НА ГРАФИТИ АРТИСТА

VICE BG

Via Vice