Първият национален Sprite Graffiti Fest изкара пред НДК някои от най-добрите ни улични рисувачи. Доколко обаче идеята “графити“ се връзва с медийни изяви?
| "Почвам от ляво на дясно или от дясно на ляво, а накрая се дърпам и виждам какво става" |
Не питайте Sir_Go за истинското му име. Най-вероятно няма да ви го каже. Или ако го каже, после ще съжалява. Защото Sir_Go е “таг“-ът, артистичният подпис на 26-годишния мъж. За протокола: тагът в света на графитите е де факто всичко - именно по него винаги разбирате кой точно е сътворил картинката на стената. Останалото са досадни подробности. А за подробности един истински райтър по традиция избягва да говори.
“Какво толкова да обяснявам - Sir_Go сяда на тревата и се вглежда в изпоцапаните си със спрей ръце, - почвам от ляво на дясно или от дясно на ляво, а накрая се дърпам и виждам какво става. Драскам си.“
В никакъв случай обаче не изглеждат като драсканица графитите, които Sir_Go е спретнал през последните няколко часа - един съвсем 3D влак се шмугва между съвсем 3D блокове. През стъклата на влака се виждат сенките на хората вътре - кой знае защо изглеждат адски замислени.
“Къде минава влакът?
Ами през главата ми...
Всъщност имам влак и на ръката си“ - Sir_Go показва татуировката. Преди да стане графитист, той се е занимавал с бодиарт. От 1999-а графитите изместват татуирането. Като хоби, разбира се, тъй като на Sir_Go определено му се налага и да работи - атестат за това е четиримесечният Божидар, който решава да допълзи по тревата до баща си. Божидар все още няма таг.
В момента Sir_Go работи в Интернет клуб - или “компютърен клуб“, както казва за по-голяма тежест. В безумно горещия следобед на 14 юни той е тук, за да изпробва сили срещу още петнайсетина сериозни графитисти на стената-ограда около паметника “1300 години България“ при НДК. Повече е известен като “Грозния паметник“, чиято основна цел и мисия е място за определяне на срещи. Може би именно като контрапункт на популярното название на паметника е и фестът, организиран от проект “Графити - гласове от улицата“ и “Кока-Кола България“. Освен, че тук се лее “Спрайт“ като за последно (поне до един момент), пеят любими на тийнейджърите хип-хоп изпълнители и има награди за победителите, националният графити фест е интересен и с друго: той позволява на райтърите да рисуват посред бял ден, без да се притесняват от упреци и съприкосновения с блюстителите на реда или разгневени пенсионери.
Един доста необичаен сценарий за графити културата. Повечето графити, които Sir_Go е рисувал например, са правени скришно.
“Защо ли? - искрено се учудва той на въпроса. - Ами няма как да е иначе - защото графитите са
един вид протест,
един вид егоизъм“
- казва той разпалено и се връща към влака на оградата, за да поправи някакъв невидим за публиката дефект. По-късно Sir_Go ще вземе съвсем заслужено първа награда на феста за 3D графити. С награди в останалите стилове ще си отидат и Sigem (за Throw-Up проект), Xenergy (за Character проект) и SZC (за Wild Style графити). Обявеният от журито критерий е “60% стил и 40% техника“. Никой обаче не споменава “смисъл“ като критерий - може би защото подобни демонстративно медийни изяви противоречат на самия замисъл на графити културата.
За въпросния замисъл от 60-те насам са изписани томове с дълбокомислени слова. Много съвременни антрополози превърнаха едва ли не графити-дешифрирането в своя кариера.
| Нашарената ограда тепърва ще спира мирните пешеходци (и колоездачи) |
Известни журналисти и писатели натрупаха актив от експлоатирането на образа на кварталния райтър, а графити внушенията във филмите за американските гета вече отдавна не стряскат никого - макар именно стряскането да е основната цел на пъстрите рисунки. Графитите традиционно се асоциират с неща като непокорство и опозиция на каквато и да е система. Още в своя генезис те са свързани даже с елемент на престъпност (заради нюйоркските банди “Бладс“ и “Крипс“) и териториалност (кой контролира публичното пространство - държавата, елитът или ти?). Същевременно по силата на субкултурата, която графитите създават, те са и форма на комуникация, и вид принадлежност.
Водещата идея е, че
графитите са винаги там, където не би трябвало да бъдат -
затова са и толкова забележими. Затова възникват и великите тагове: никой не желае да понесе последствията от “окалпазаняването“ на престижна офис сграда. Чарът на тага пък се състои в новата идентичност - на рисунката ти си винаги това, което би желал да бъдеш. Така не е важно кой си всъщност и какво работиш; в общността на райтърите ти си просто твоя таг. Неслучайно най-добрите графитисти в света са известни единствено с “втората“ си идентичност, а не с името в личната си карта. Трудно ще чуете за “графитиста Джон Смит“, но тагове като D-CON, WAX, BG 183, Eye Six, FUTURA 2000, HAZE и ZEMO са добили едва ли не сакрално звучене. Или поне геройско звучене - на хора извън утвърдената система, на хронични бунтари. През последните 15 години се намериха и доста желаещи да нарекат графитите “изкуство“. Дори в суперпрестижни музеи като нюйоркския МОМА обаче графитистите продължиха да излагат рисунките си, подписани единствено с таг.
Откъде тогава се появи “новото лице“ на графити? Как нещо, известно като опозиция на системата, се развихри посред бял ден в центъра на китна европейска столица като София? Как можеш да се заяждаш със системата, ако си същевременно част от нея?
Може би случайно импровизиран отговор на този въпрос намериха припряните момчета от “Нокаут“, чийто пърформанс се вихреше на специално сглобена за поканените музиканти сцена:
Underground-ът излезе на светло и умря на слънце!
- провикна се един от тях. Играта на думи, разбира се, беше свързана с изключително горещото време. Също така е истина обаче, че този път София демонстрира тотално съобразяване със световните тенденции, а именно: институционализирането на графитите, загърбването на бунтарския им елемент, за да се влеят в лежерната попкултура. Като поредната модна тенденция, но нищо повече. Националният графити фест у нас мина толкова безметежно, колкото навремето минаваха конкурсите за рисунка с тебешир на асфалта.
“Графитистите са хора - пишат в “Енциклопедия на графитите“ Райзнър и Уешлър, - на които не е останал друг начин да изразят мислите си. Те не са в медиите. Не се изявяват пред публика по никакъв друг повод.“ Тази енциклопедия обаче е написана преди повече от двадесет години, а оттогава много форми на протест се превърнаха в платформи на ново статукво.
Разбира се, все още се намират и заклети маниаци в бранша - такива, които не биха излезли “на светло“ по никакъв повод. Те се придържат към старата идеология на графитите: нейното ядро е именно опозицията. Такъв райтър, твърдят, е родният ни Ко-3. Той обаче не присъства на графити феста. Или поне не е със своя таг и стил. Или пък е съвсем тайничко в публиката. Така или иначе, за него може да чуете само митологизирани хвалби.
“Той е най-добрият, по-добър е от мен - казва почти тържествено Sir_Go,
- само че никой
не е виждал Ко-3
той никога няма хей така да се покаже.“ Според разбирачите на феста Ко-3 има наистина страхотни неща, рисувани по спирките в “Дружба 2“. За него обаче, или поне такава е интерпретацията на някои присъстващи, признанието било по-важно от някаква си медийна популярност. В този момент е много изкушаващо да се замислиш кой би могъл да бъде Ко-3: буен студент, кварталният гамен, отегчен чиновник или дори някоя известна личност?
Мисли от този род, разбира се, са доста чужди на основната тийнейджърска публика тук - важното е, че има познати изпълнители като Спенс, “Димна завеса“ и “Нокаут“, достатъчен брой журналисти, за да се почувстваш сам като медийна звезда, и липса на родителски контрол. Какво повече му трябва на човек, когато е на 15? Ако пък сте над тази свежа възраст - проблемът с разсъжденията и интерпретациите си е само ваш.
Едно е сигурно: следващия път, когато си удряте среща на “Грозния паметник“, ще си прекарате значително по-интересно. Дори да се наложи да почакате повече от обичайните 15 минути закъснение.
No comments:
Post a Comment