Around the web

Графитите – адреналин и за тийнейджърите, и за железниците В Унгария прежалиха товарните вагони, за да спасят пътническите		Обременени с творческия акт.
Мирослав Балчев Един от сериозните проблеми, който железниците по целия свят регистрират от десетилетия наред, са графитите. В някои форуми могат да се прочетат разговори /или по-скоро сериозни спорове/ между служители на железниците и графитъри. До консенсус обаче не се стига, защото всеки защитава личната си позиция и дори и за миг не се опитва да се постави на мястото на другия - за железничарите това е вандалство, а за уличните художници -изкуство. Историята Пътят на графитите започва в САЩ през 60-те години на 20 век. Първите надписи се появяват в метрото и представляват имена и прякори на „райтъри” / от "write" – пиша/ и доста политически лозунги . От Америка графити-културата се прехвърля в Европа. Постепенно към графити-арта започват да проявяват интерес изкуствоведите и културните институти. Първото представяне на графити се състояло в галерия „Рейзър” в Ню Йорк през 1973 г. С течение на времето „драскачите” /както ги наричат тези, които не приемат новото изкуство/ оставят отпечатък върху голяма част от сградите в европейските градове. И ако през годините даден квартал е започвал да става безинтересен за рисуване, то железниците винаги са били цел номер едно. В България този въпрос е на дневен ред от около 10 години. След промените от 1989 г. в страната започна да навлиза ъндърграунд културата, която неизменно е свързана с хип-хоп музиката и графитите. В началото на 90-те бяхме свидетели на появата на първите родни хип-хоп групи, а в последните години на 20 век вече имахме изрисувани обществени сгради, подлези, жилищни блокове и разбира се вагони. Железниците Многократно ръководството на БДЖ е заявявало, че „рисунките” си остават един от сериозните проблеми, с който не могат да се справят. Освен че загрозяват вагоните, рисунките заличават много от шаблоните и номерата. По този начин изкуството създава допълнителна работа за чистене и шаблониране. Не трябва да се забравя, че всичко това е свързано с харченето на значителни средства. Безспорно мнението, че графитите по влаковете са вандалска проява е не само на служителите на БДЖ, но и на голямата част от пътуващите. А най-голямо е възмущението, когато са надраскани и прозорците. Неприятно е, защото освен че се скрива гледката при пътуване, има и опасност да пропуснеш гарата. Графитърите Графитите по вагоните са сериозно предизвикателство за ъндърграунд творците. Най-голямото удоволствие е, че произведението ти ще обиколи цяла България и ще бъде видяно от много хора. А ако самият графитър има шанса да засече някъде в страната композиция с направения от него графит, то радостното чувство е неописуемо. Освен това тук говорим и за сериозна доза адреналин, която доставя рисуването по вагоните. Дори и много от гарите да са безлюдни през нощта, вероятността да бъдеш заловен от служител на БДЖ съществува. За всеки, непросветен в графити-изкуството, изглежда нелогично да ти доставя удоволствие фактът, че можеш да се озовеш зад решетките. За графитърите обаче има една максима, изказана в песента на DRS „Първи влак” - колкото и да е опасно , няма нищо по-прекрасно от това кръвта във вените ти да се мята бясно . Ако искате да видите графитърите в действие, трябва да влезете във vbox7.com и да се поровите малко в търсачката. Не си мислете обаче, че ще разпознаете някои от творците – всички са с маски. Унгария Интересно решение на проблема бе намерено от унгарските железници преди няколко години. Националният превозвач се споразумя с авторите на графити да украсяват мрачните товарни вагони като за сметка на това не рисуват по пътническите композиции. Ако не можеш да ги спреш, трябва да се споразумееш с тях, бе казал ръководителят на пътническото поделение на МАV Ференц Вижи след обявяването на решението . В контракта подписите си сложиха и над 40 графитъри. При сключването на контракта половината от тях носеха големи ски очила, за да прикрият самоличността си. Споразумението е по-скоро джентълменско, твърди Вижи. Той бе категоричен, че за националния превозвач графитите не са форма на изкуство. Ръководителят на пътническото поделение на MAV подчерта, че между 500 и 700 от общо 3 000 вагона на унгарските железници са били надраскани с графити до подписването на споразумението . Само за година железопътната служба е похарчила 180 млн. форинта /380 000 евро/, за да отстрани боята от вагоните. Не само в унгарските железници са на мнение, че уличните рисунки не са изкуство – това е общоприетото схващане и у нас. Безспорно дори и творчеството, неканено в чуждата собственост, си е престъпление…