Pest, Mocke, Blayz, Funne, Naster и Poze са "художниците" на София
Тъмна нощ, мокър асфалт, бяла патрулка преследва трима "престъпници". Tова не е сцена от някоя крими история. Всъщност полицаите са си истински и дори имат оръжия, но преследваните не са обикновени апаши. Те носят маски, за да не бъдат разпознати, а тяхното най-страшно оръжие са разноцветни флакони. Момчетата не крадат и не убиват, а просто обичат да творят върху стената на квартални блокове и гаражи. Едни ги смятат за разглезени нехранимайковци, за други обаче те олицетворяват модерното изкуство на ХХI век.
Стени, влакове, седалки в рейсове, асансьори, обществени тоалетни... Всеки уважаващ себе си райтър поставя своя подпис на някое от тези места или на всичките. Бабите само гледат отстрани, цъкат укорително и не могат да се начудят "колко е невъзпитана днешната младеж". Майки и бащи се опитват да проумеят защо децата им се увличат по тези "мацаници". "Човек, който не е живял на улицата, няма как да ни разбере", казва Шазуу, който е един от известните софийски драскачи. В тези думи има доза елитарност, звучат доста ъндърграунд сякаш от устата на някой чернокож от Бронкс. Може би Шаз е прав, може би малко хора разбират тяхното изкуство. Въпреки това има и такива, които намират собствено тълкувание на графитите. Това е и най-голямата награда за драскачите. "Важното е, когато някой човек гледа парчето ти, да изпита поне част от емоцията, която ти си изпитал докато го правиш", обяснява Блейз. "В това е смисълът на цялата ни работа", добавя философски той.
За да достигнеш най-високото ниво в йерархията обаче, трябва доста да се потрудиш. Всеки драскач започва с обикновени скици на лист хартия. "В началото всички те обвиняват, че крадеш идеите на другите", връща се назад Блейз. Според него обаче е необходимо в началото да взаимстваш от някого, за да може след време да измисляш сам скиците си. В повечето случаи обаче, докато прерисуваш нещата на другите, постепенно започваш да съчетаваш отделни елементи и да изграждаш свой собствен стил. Така се усъвършенстваш с години, докато стигнеш до "Меката на графитите" или иначе казано - Галерията на гара Подуяне. Там по стените на един тунел всички известни и не толкова известни драскачи са "окачили" свои произведения. "Ние се опитваме да изразим чувства чрез парчетата си", казва Шазуу.
Като всяка друга страст обаче и графитите крият опасности. "Много от нас са си отнасяли боя за това, че са надраскали някоя стена", разказва Блейз. "Това обаче е част от тръпката", убеден е той. Неговите съмишленици често имат кратки схватки с пазители на обществения ред. Драскачите са измислили решение и на този проблем. Те се събират на групи, наречени crew-та. Едни от най-известните crew-та у нас са CBC, 2SB, LBC, EAK, SAM, CMS и ESPC. Така може част от отбора да си прави парчета, докато другите им пазят гърба. От мерки за сигурност райтърите най-често рисуват на тъмно. В малките часове на нощта, въоръжени с флакони и маркери, художниците авантюристи се отправят към целта си. Задължително са облечени в удобни спортни дрехи, кецове, маска, с която прикриват лицето си и голяма раница - това са всичките им художествени атрибути.
В момента графити сцената в Източна Европа и Азия се развива най-добре. У нас заслуга за това има Министерството на културата, което периодично организира фестове, на които младежите съвсем легално могат да покажат уменията си със спрейовете. Талантливите момчета са търсени и за реклами и флайери. Най-известните в столицата са Pest, Mocke, Blayz, Funne, Esteo, Naster, Sirgo и Poze. И обикновено си намират работа като графични дизайнери. "И в графитите има хляб", казва Блейз. Според него обаче едва 10-15% от всички имат стойност. "Повечето парчета са на 12-годишни момченца, които днес са решили, че да бомбиш е готино", обяснява райтърът. Тяхната мания обикновено преминава за месец, два, а за да си добър драскач, трябва търпение и постоянство.
Най-известният ни стрийт артист Настера (познат още като Nasimo, Naste) подреди изложба в столичната галерия "1908".
Мина СТОЙЧЕВА
Стени, влакове, седалки в рейсове, асансьори, обществени тоалетни... Всеки уважаващ себе си райтър поставя своя подпис на някое от тези места или на всичките. Бабите само гледат отстрани, цъкат укорително и не могат да се начудят "колко е невъзпитана днешната младеж". Майки и бащи се опитват да проумеят защо децата им се увличат по тези "мацаници". "Човек, който не е живял на улицата, няма как да ни разбере", казва Шазуу, който е един от известните софийски драскачи. В тези думи има доза елитарност, звучат доста ъндърграунд сякаш от устата на някой чернокож от Бронкс. Може би Шаз е прав, може би малко хора разбират тяхното изкуство. Въпреки това има и такива, които намират собствено тълкувание на графитите. Това е и най-голямата награда за драскачите. "Важното е, когато някой човек гледа парчето ти, да изпита поне част от емоцията, която ти си изпитал докато го правиш", обяснява Блейз. "В това е смисълът на цялата ни работа", добавя философски той.
За да достигнеш най-високото ниво в йерархията обаче, трябва доста да се потрудиш. Всеки драскач започва с обикновени скици на лист хартия. "В началото всички те обвиняват, че крадеш идеите на другите", връща се назад Блейз. Според него обаче е необходимо в началото да взаимстваш от някого, за да може след време да измисляш сам скиците си. В повечето случаи обаче, докато прерисуваш нещата на другите, постепенно започваш да съчетаваш отделни елементи и да изграждаш свой собствен стил. Така се усъвършенстваш с години, докато стигнеш до "Меката на графитите" или иначе казано - Галерията на гара Подуяне. Там по стените на един тунел всички известни и не толкова известни драскачи са "окачили" свои произведения. "Ние се опитваме да изразим чувства чрез парчетата си", казва Шазуу.
Като всяка друга страст обаче и графитите крият опасности. "Много от нас са си отнасяли боя за това, че са надраскали някоя стена", разказва Блейз. "Това обаче е част от тръпката", убеден е той. Неговите съмишленици често имат кратки схватки с пазители на обществения ред. Драскачите са измислили решение и на този проблем. Те се събират на групи, наречени crew-та. Едни от най-известните crew-та у нас са CBC, 2SB, LBC, EAK, SAM, CMS и ESPC. Така може част от отбора да си прави парчета, докато другите им пазят гърба. От мерки за сигурност райтърите най-често рисуват на тъмно. В малките часове на нощта, въоръжени с флакони и маркери, художниците авантюристи се отправят към целта си. Задължително са облечени в удобни спортни дрехи, кецове, маска, с която прикриват лицето си и голяма раница - това са всичките им художествени атрибути.
В момента графити сцената в Източна Европа и Азия се развива най-добре. У нас заслуга за това има Министерството на културата, което периодично организира фестове, на които младежите съвсем легално могат да покажат уменията си със спрейовете. Талантливите момчета са търсени и за реклами и флайери. Най-известните в столицата са Pest, Mocke, Blayz, Funne, Esteo, Naster, Sirgo и Poze. И обикновено си намират работа като графични дизайнери. "И в графитите има хляб", казва Блейз. Според него обаче едва 10-15% от всички имат стойност. "Повечето парчета са на 12-годишни момченца, които днес са решили, че да бомбиш е готино", обяснява райтърът. Тяхната мания обикновено преминава за месец, два, а за да си добър драскач, трябва търпение и постоянство.
Най-известният ни стрийт артист Настера (познат още като Nasimo, Naste) подреди изложба в столичната галерия "1908".
Мина СТОЙЧЕВА
мисля, че човекът, написал това нещо трябва да го изгорят публично
ReplyDeleteне знам, ама ако ги хвана тея дето ми драскат по стената, ще направя графити с главите им върху нея...драскайте по разни изоставени сгради, неподдържани подлези и др. такива. Имате ли идея колко е кофти да ремонтираш някаква сграда с много труд и пари и да я видиш някоя сутрин цялата надраскана с "творчеството" на еди кой си...тъпи копелета...
ReplyDeleteei anonymous kopele mrusno kaji kade jiweesh da doidem ti nadraskame kwoto imash tam we palq4o _)_
ReplyDeleteКато, че ли някой го интересуват грозните ви драсканици, палячовци такива! В такива моменти съжалявам, че ТВУ-тата изчезнаха и няма кой да се погрижи за здравия разум в главите ви!
ReplyDelete